Понятието за лизинг е дефинирано в Търговския закон – Глава 23, чл.342:

“Чл. 342. (1) С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.

 (2) С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

 (3) Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.”

Регламентирани са две основни форми лизинг – финансов лизинг и оперативен (експлоатационен) лизинг.

И за двата типа е характерно, че лизингодателя се задължава да предостави лизингованата вещ за ползване на лизингополучателя срещу договорено възнаграждение.

Каква е разликата, ще проследим по-долу.

На първо място, при финансовия лизинг отсъства възможност за отказ по време на срока на договора, т.е. ако пожелаете да прекратите плащането, дължите неустойки, които са уредени именно във въпросния договр за лизинг.

При оперативния лизинг, обаче всяка една от страните има възможност за отказ през времето на действие         на договора.

Следващата голяма разлика е в собствеността на вещта, обект на договора за лизинг.

При финансовия лизинг, вещта не е собственост на лизнгодателя. Тук, на практика, след сключване на договора за лизинг имаме още един договор, с който лизингодателя купува вещта от собственика и, за да я предостави на лизингополучателя. Естествено всички разходи се поемат от последния.

При оперативния лизинг лизингодателят е собственик на предмета на сделката, като това може да е следствие на предходна сделка, може да участвал в производствот и и т.н.

На пръв поглед тази разлика е с много размити граници и може да изглежда несъществена, но от нея зависият максималния размер на договора, гаранционните условия, експлоатацията и поддръжката на вещта.

При финансовият лизинг задължително присъства клауза за прехвърляне на собствеността в края на срока на договора. Лизингополучателят става собственик на имуществото след изтичане срока на договора.

При оперативния лизинг отсъства възможността за прехвърляне на собствеността върху предмета на договора. Най-общо казано, оперативния лизинг може да се приравни на договор за наем.

Следваща съществена разлика се открива в отношенията, които настъпват, когато лизинговата вещ погине.

При финансовия лизинг, когато вещта погине, последиците са за сметка на лизингополучателя. Въпреки че последният не е собственик на вещта, той ще трябва да продължи да изпълнява задължението си по договора, а именно: да продължава да плаща погасителните вноски, независимо от обстоятелството, че обекта на лизинг не е наличен. Тук няма знчение дали вещта е унищожена напълно, частично повредена, противозаконно отнета или изгубена.

При оперативния лизинг рискът от погиване на веща се носи от собсвеника.